камбаните на църквите се плисват в
краищата на следобеда
и окапалото над челата ни слънце гони
парчета звън
събира ги в броеници закача ги по клоните
на борове и шипки
това е отброяване разпадането на април
(„последната надежда за спасение”)
и пренареждане на всичките пейзажи
на този замък
преглътнат в земята - Кащело дъ Фария сдъвкан до мъх и треви
на река Кавъдо
която връзва вековете през ръцете ни – смалява ни до възстановката на хора
на река
Лима която издига дъно до небето - да расте отново лилавата пролет върху пръсти
от тиня
на река Доуро която се промъква зад гърбовете
на къщите - затръшва вратите към римските мостове
това е залязване на книгите с представи
разшиване на езиците
олтари в чест на меланхолиите
виж
пролетта реките камъните тревите звънът и
слънцето те питат
кой би бил ако бе правил други избори
Няма коментари:
Публикуване на коментар