50.

Зад лодката, захапала петата на следобеда, брояхме 

вълните на море, което 

се късаше на срички вместо думите. 

Навивахме на свойте пръсти историите отвъд историите, 

претърсването на вселените преди заспиване, посоките, в които сме облечени. 

И влагата отлагаше в косите ни, по кожата, по устните и клепките

не сол, а цели денонощия - да бъдем,
макар че утрото очакваше се чуждо.

Събудени от нашите въпроси, над старото пристанище летяха чайките,
зашиваха по вятъра крилете си, разгонваха
изискванията на случая.

Аз не знаех защо и кога бях решила:
ако излязат нечетни вълните, оставаме,
ако са четни - си тръгваме.
На върха на последната август се счупи.

P.S. Така или иначе го писах с тази песен и за всичко, дето бе случено край нея.