и ето – подигравам се на всеки,
който приближава есента,
за да я накичи със себе си.
Не желаех да е обещание
и ето - щом тръгна да измествам улиците тук
встрани от времето (това е уж невинно занимание),
нашепвам имената на една чужда река.
Не желаех да е друго, освен:
„една дума, която спеше, когато я чухме”*.
Нека научим стъпките си на тишина.
* цитат от "Вечността" на Паул Целан, в превод на Емануил А. Видински.
Няма коментари:
Публикуване на коментар