С дни беше лепкава жега тук; влагата е почти сякаш си край морето (и морето действително е на час и нещо с влак, все забравям - и все още не съм ходила до там, а трябва). Днес вали, само за четене е; и колкото и да се дразнех на тия вечни белгийски дъждове през зимата, сега ми олеква. Адриан мина за цигара, пихме чай в кухнята, намерихме диска с Жак Брел на Надя и го пуснахме на стария касетофон. Останалата част от къщата - притихнала, съквартирантите се готвят за сесията. Този тип половинчасови моменти ще ми липсват най-много.