32.

Таванът се надвесва, става дяволско 

и даже весело ти става, дяволе. 

На нощния ти грамофон върти се 

единствената плоча и до утре заран 

ще бдите върху игленото връхче триста - 

отбрани и небрежно издокарани. 

("Стереомузика", Г. Рупчев)

побледнялото лице на Ленън от стената

плочата, наскоро купена

виене на свят (пак скачал си по времето)

по пода пепел

над покривите сгушена цигарата

щастлив пъзел е август

(нека така се заричаме)

редиме кубчета 

моретa

(прояде морето алчно прояде
всичките наши защити)

и ето ни голи
до кръв и сухожилия до мрежата от думи
в която се оглеждахме
докосва ни въздуха
избухват пред очите пълнолуния
(слънца нагъват хоризонта)
и дърпаме с ръце от виното на случая
и търкаме с коси прозорците да виждаме
да се загърнем не смеем да сме други не можем

брод е отказан брод няма
това чуваме
оставаме тук и тук ще пребъдем
(това било сторено)

поемаме дъх
поемаме
поемаме дъх малко трудно е
поемаме дъх и издишаме
обещахме си утре
да бягаме