петък, 29 април 2016 г.

43.

твърдя, че край Двореца се надбягват котки тази вечер
край оградата, ето! притичват
опашките им се люлеят под ритъма на вятъра
над тях пък се люлее старата глициния
и после още пантите на белите прозорци надават малък писък към луната

а той твърди:
това били от фаровете сенки само
прибирал се градът от работа, какви ти тука котки по паветата

на следващия ъгъл
избираме си ние пейката и сядаме да бъдем важни
да бъдем в тъмното присветващи със свойте дим и кашлица
да се надяваме че няма някой там отсреща да открие огън
като по войници – нали такова беше старото поверие
(макар че няма трети)

обсъждаме въпросите на утрешния смисъл
отде ще мине слънцето когато се събуждаме
и защо той пак ще спи така че аз да му сънувам всички сънища
какво ще правим със гарденията която в сряда се засели на балкона
(когато призовахме Иги в чест на две бутилки вино)
и как ще излекуваме прозореца от неговите щения нездрави да затвори в себе си
Витоша площадката и кулата (но без часовника)

когато се обаждат стълбите оттатък парка: време е!
се изправяме
намираме си мястото във ритъма на въздуха
и само гърбовете ни
и само раменете ни допрени
и само моята коса оплетена на възли
го запомнят:

на покрива, подскочила по жълтото на сградата
надникнала в комините на 1889
измъркала любовната си песен над призраци от царската охрана
една котка се катери към луната
по въжетата от наши стъпки






42.

камбаните на църквите се плисват в краищата на следобеда
и окапалото над челата ни слънце гони парчета звън
събира ги в броеници закача ги по клоните на борове и шипки

това е отброяване разпадането на април
(„последната надежда за спасение”)
и пренареждане на всичките пейзажи
                         на този замък преглътнат в земята - Кащело дъ Фария сдъвкан до мъх и треви
                               на река Кавъдо която връзва вековете през ръцете ни – смалява ни до възстановката на хора
                                    на река Лима която издига дъно до небето - да расте отново лилавата пролет върху пръсти от тиня
                                        на река Доуро която се промъква зад гърбовете на къщите - затръшва вратите към римските мостове

това е залязване на книгите с представи
разшиване на езиците
олтари в чест на меланхолиите

виж
пролетта реките камъните тревите звънът и слънцето те питат

кой би бил ако бе правил други избори