39.

къде са ти бунтовете малко момиче
момиче малко къде е викът ти
къде са очите ти
устните устните
те къде са

няма да гледаме
обещаваме
няма да гледаме повече
(на рейдиохед песен захапваш)
под зъбите ти късат се акорди
морето сменя цвета си
(но няма разтапяне няма да има разтапяне вълни няма
няма те няма те)

къде са ти бунтовете малко момиче
малко момиче къде е викът ти
нямо момиче
няма те няма те
къде е езикът ти
къде са косите ти
пръстите защо пръстите

казват някой е бил тук
бил е тук някой
песни е ял
морето му е пластмасово
морето му замръзнало е в розово
(какъв ужас о какъв ужас
след цялото ваше старание морето да е розово)
в кръг хоризонта разрешение няма

къде си ти малко момиче
момиче малко защо изпи морето
защо изяде думите
малко момиче
къде си
къде си

ще скачаш ли

38. (поради Болоня)

love me to two times 

оne for tomorrow 

оne just for today 

love me two times 

i'm goin' away

(The Doors) 

изтупвам охрата от пръстите
обувките ми пожълтяват в тон със сградите
докосвам ти лицето скулите и устните обличам те в глината на Емилия Романя
по виа Монте Грапа тълпите сторват път във името на успоредните ни стъпки
о величие на ритъма синхрона и чудния акорд между ръцете ни
как го ненавиждам аз това величие
толкова отвъд самите нас така категорично че размества
цялата история на въздуха наоколо
накланя кулите събаря портите
и вгражда ни във поменните надписи
(войниците загинали по стъпките на вечност
храбростта им отпечатана в латински)

на разсъмване ни чака плъзване обратно в часовата разлика (времето е срязано между ни)
и тая рана време и тия градове
и цялата Eвропа превърнала се в пясъчник на нашето обичане
са благословията която носим си на шиите
(поемаме си дъх на дъното на всяко заминаване)