Наум все старите припеви: една любима песен е път, а пътят
е лице и лицето е време, и времето – място.
Часовата разлика е тънка колкото линията на хоризонта. Един
октомври се пилее над покривите, търсач на внимание. Тук
камбаните крачат в къси мелодии, а вятърът твърде бързо събаря
цветовете от клоните.
Понякога вкъщи е глас в телефона, но също
шумът на реката,
щом забравя отворен прозореца.
