Днес Георги Господинов ни даде обаче следното: петнайсет минути, Списък на нещата, които остават след края на една връзка. При мен последва кратък протест наум, сетих се за Рупчев ("исках да станем по-близки,/толкова, колкото няма начин."), реших, че аз стихотворение няма да пиша, честничко си драснах няколко реда - оправяйте се, вие, слушащите, и стихотворение, напук на мен, ей така, да ме подразни, дойде.
Ето това: аз говоря бързо,
винаги толкова бързо, че
думите почти искат
да ми строшат зъбите.
Той - бавно, сякаш сега
създава езика.
Остават: няколко имена на градове -
София, Порту, Болоня.
Пейка в Истанбул.
Изгрев в Кайсери.
Обичам те в Созопол.
Печени кестени,
(но не е есен).
Твърде много пътища.
(А впрочем, бележка за тук: Ама какво толкова да остава след края на една връзка? Първата ми асоциация беше свобода. И не защото не съм обичала хората, с които съм била, напротив. Обаче вярвам в навременния край, а това някак изчиства всичката възможна драма. Пък и връзките, мисля си, се счупват именно, когато свободата, която сте имали заедно до един момент, е спряла да бъде такава за единия от двамата - или и за двамата.)
Няма коментари:
Публикуване на коментар