сряда, 29 юли 2015 г.

28.

нагоре нагоре нагоре
до изядените нокти на ръцете
до краищата изпохапани
на плитките
до музиката, дето мачкали сме
с цялата онази малко смешна мъка
на подрастващи момчета и момичета

размърдваме си костите,
наместваме си китките и ставите –
светът е полутон
светът е полунощ
и полуревност
наполовина смърт
и обич на половина

основното спасение намираме във разни
вехти банди (един Елин така разправяше)
спасението са още чужди думи
рецитации
заграждания задушавания във фразите на другите
в абзаците стила и смисъла на по-големите
(а правото да носим гордо
на челата си
какви сме малки
какви сме ниски непораснали наивни
кога ще изтече туй право?
кога ще се изгуби ще го изядеме ще си опростиме
единствената младост
вината наша стиснала ни здраво шиите)

нагоре нагоре нагоре
ей там се вижда дъно
и там наместо слънце някакви медузи
и водорасли някакви (съвсем лилави)
нагоре
още малко
нагоре
до първата ни глътка въздух
до първото признание за
ревност, обич, смърт
и нощ

и тон

Няма коментари:

Публикуване на коментар