неделя, 2 август 2015 г.

29.

„не зная как да се държа, когато ме обичат
разплисквам се по някакви излишни улици“
(Блус 4, Елин Рахнев)

изтръсквам сънищата през терасата
(трохите ми от снощното претърсване на мозъка)
щраквам запалката (макар цигарите ми да са свършили)
пуша листовете неизписана хартия
(и спомням си как свиваше цигари - устните ти върху книжката,
мекотата на движенията
тютюнът, тръпчиво непознато дето
захапваше ме по езика;
тук рядко се прави така; тук мъжете носят простата кутия в джоба –
готовите цигари;

побърквам се да пазя всички тези
ежедневни различия във навиците
побърквам се да галя минутите ни споделеност
през стъкло
(побърква ме несправедливата граничност
на цялата ни среща)

забравила съм (кога наистина съм знаела
се чудя)
думите на нежност как разплискват се по устните
в стъпките ми как се гонят 
и търсят настигане, и търсят ръцете ти
търсят ти кожата, галят белега
скрит на лицето ти

забравила съм невъзможната синхронизация
на хората, които …
(които какво? смея ли да изрека
след цялото прежно накуцване; а ние с тебе тичаме.
пресипвам, оправдавам се със грипове
и хапя етикетите, презирам ги)

събирам счупени следобеди
дъждовна София, сгушена във късното събуждане
улици, в които бродя петнайсетгодишна.
лепя колажи ежедневие (ще ги получиш
с препоръчаната поща)
крия си усмивките в ръкавите, нека не знаят, нека си е мое, нека си е
наше
(по дяволите и поезия)


Няма коментари:

Публикуване на коментар