сряда, 19 август 2015 г.

31.

"Оттегля се пространството 
и изоставен в неговата тайна, 
един след друг напускам себе си, 
един след друг се връщам друг при мене."

(Г. Рупчев) 

шевицата е най-обикновена
моделът -  какъвто сме избрали в предначалото
на времената
иглата въздуха разпаря
вместо да събира – къса
(улици парцали)
световете се прескачат, необозначени
къщите са жълти (филтърът е този)
брадати старци пушат (прозорците са тъмни
прозорците са без стъкла)

две обувки пред разпад
(събирам светове наместо пръстени)
случило се е отново –
откачили сме се от оста на дните
няма дни, няма месец
годината е сдъвкана на пясък
тук София е само лист хартия

следобедът е топка
едно момче, десетгодишно
тънко, тъмнокосо
рита силно, чупи тъмното
пясъкът се разпилява
подгонва го морето, събудено от сън
как смееш, момче
подгонва го морето с мръсната брада
морето с зъбите тютюн
с ръцете си пяна с ръцете си сол
(стълбове сол до небето)

аз бях момчето
аз бях морето

годината се сви
и шмугна се под камъка



Няма коментари:

Публикуване на коментар