вторник, 3 май 2016 г.

47. (португеш)

Този език. Гласните все се гълтат, като мед се облизват от думите. Съгласните са меки, бисквитени. Слушам отдалеч и за момент може да е (гимназиалния ми) латински, френски, да разпозная корените на думи, които ползвам на английски, да ми се причуе като руски, заради бавното "ш", а понякога, само понякога, когато много ми се спи и наистина съм твърде далеч, всичките "ъ"-та да ми зазвънят на български. Пъзел от подвеждащо близки парчета, които обаче не се сглобяват до нищо познато; бариера, в която мога да си счупя зъб, търсейки правилното произношение. Бавен е този език, бавно го говорят, пък изреченията така здраво са се прегърнали едни други между устните, така са се слели, че всъщност е бърз, по-бърз, най-бърз.
Португалски. Солен, като тяхното любимо бакаляо; зелен, като мъха, под който са се свили замъците и зидовете на отминалото величие; чужд, като океана, пред който се изправям с първичния страх на дете, видяло за пръв път колко превземащ и колко невъзможен е хоризонтът като граница между вода и небе.


Няма коментари:

Публикуване на коментар