сряда, 17 август 2016 г.

50.

Зад лодката, захапала петата на следобеда, брояхме 
вълните на море, което 
се късаше на срички вместо думите. 

Навивахме на свойте пръсти историите отвъд историите, 
претърсването на вселените преди заспиване, посоките, в които сме облечени. 
И влагата отлагаше в косите ни, по кожата, по устните и клепките
не сол, а цели денонощия - да бъдем,
макар че утрото очакваше се чуждо.

Събудени от нашите въпроси, над старото пристанище летяха чайките,
зашиваха по вятъра крилете си, разгонваха
изискванията на случая.

Аз не знаех защо и кога бях решила:
ако излязат нечетни вълните, оставаме,
ако са четни - си тръгваме.
На върха на последната август се счупи.


P.S. Така или иначе го писах с тази песен и за всичко, дето бе случено край нея. 


Няма коментари:

Публикуване на коментар