петък, 6 януари 2017 г.

51.

Не помня къде открих тази история. Може би в морския музей в Ротердам. Имаха секция, в която отделяха внимание на живеещите в лодки по каналите. По стените – разказани няколко живота чрез прожекционен апарат. Драснала съм си за дядо, на име Klaas N. В момента дори не мога да си спомня лицето му, но знам, че живее в лодка, нейде из Холандия, и всеки ден усилва музиката, за да прогонва така тъгата по своята починала жена. А когато по реката минават моторници, къщата му се люлее от вълните. 


Старият Клаас всяка сутрин вари кафе
и пази равновесие със чайките;
мете листата и мъглите от верандата.

Отсам канала минава трамвай, скимтейки като сънено животно,
камбаните на църквите се гонят – чий звън най-пръв ще се вплете
в короните на вятърните мелници.
Когато децата стиснат в ръцете си тая Ниска земя – толкова зелена,
че вече е черна – потича вода.

Старият Клаас всяка вечер надиграва тъгите
с най-силната музика – на съседите главите се клатят,
а когато по канала се спуснат моторните лодки
къщата му се залюлява от вълните
и в здрача за малко още май може
да изтанцува един валс със онази, 
която избяга в земята.

Няма коментари:

Публикуване на коментар