аз и моята къщика
играем си на големи – ей така, наужким
(в съседната кула все пак са
мама, тати и братчето,
и не един любезен кавалер
питал ме е късно вечер
смее ли да ме целуне –
да не изскочи над главите ни закръглен сърдит
господин със старо служебно оръжие)
от три години сме заедно
аз и моята къщичка
преди да се намерим, дълго
си представях дъждовете
(онези, майските, когато въздухът се дразни от влагата
и само привечерен ръмеж
успокоява слънцето)
и дълго си рисувах късни заспивания, ранни събуждания
смях на приятели, мои мълчания
вино, шоколад и нощни лампи
(религия са нощните лампи!)
може би една котка
може би един любим
може би
но,
но, за дъждовете ми беше думата
представях си отворени прозорци
много Бийтълс (ама разбира се)
и стени, едната червена, другата в книги, третата бяла
(четвърта трябва ли?)
които да попиват, попиват, попиват
април-май-юни във себе си
да са ми тапети влагата, и слънцето, и ръменето
после си представях голямо легло
(но полупразен хол)
и сънища, люляни от гласовете на улицата долу
представях си как от ученичка ставам жена
ставам сериозна и смела и силна
и, абе, живееш сама, Теодора,
бъди голяма
седим днес със котката
(тя на перваза, аз до прозореца)
слушаме Бийтълс (ама разбира се)
стените са точно такива, каквито бяха пожелани
(закръгления сърдит господин все още не е ранил фатално
любезен някой кавалер)
аз обаче, разсеяна, убивам цветята в саксиите -
поливането е невъзможно задължение
от три години сме заедно
аз и моята къщичка
знаем се, знаем си капризите,
чудатостите и безумствата
(паркетът скърца, лампите изгарят постоянно,
огледалото в коридора понякога ми губи отражението)
но още отказваш да пораснеш, Теодора -
казва ми,
още си вятърничава и невинаги смела
(и караш съседите да ти сменят лампите!)
ами, къщичке,
такива сме.
Няма коментари:
Публикуване на коментар