неделя, 31 май 2015 г.

5.

Tonight I think I‘ll walk alone
I‘ll find my soul as I go home
(New Order – “Temptation”)

ето една от игрите ми
(особена малко, страшна може би
глупава, ненужна, позагубена)

когато се прибирам
(небето е прегърнало
улиците, сградите и хората)

когато София е пролет
и жълта е, розовобуза,
разцъфнала в лалета,
разцъфнала във обещания,
във сбъдвания
и във бъдеще

тогава си представям
как това е, да
това е
единственото сигурно
единственото мое –
разходката, паветата, небето

и мога да си видя
всичките картини
и всичките момичета
които бях и съм и ще си случа
надбягващи се по ъглите
преливащи от образ в образ
разменящи си очертания
разменящи си спомени
ученичката и майката и бабата
все моето име надянали

и страшното или пък глупавото
но за мислене любимото
е именно
старицата, която дреме в мен

е именно
разпада на това тяло
(с което все сме скарани
и липсва ни константа)

е именно
тютюнът от цигарата как щипе ми
по устните

е именно
илюзията за вечност



Няма коментари:

Публикуване на коментар