по върховете им, улуците
и чупките
крада небе – в прозорците на библиотеките
крада ни думи – между книгите
и крия се – зад очилата, шаловете, роклите
със сигурност
съм мъничко жестока – не ти го подарявам този град
(така както на други съм го връчвала)
не ми познаваш още бягствата
мълчанията, случайното докосване
случайното настръхване на кожата
но аз събирам в шепи
(не дереш)
походката, гласът (разрошен)
ръцете, търсещи си път
и тихото ни сбъдване във точно тази
единствена тръпчинка
на начало
утре ще сме други.
утре ще се имаме, ще се разминем
(така е винаги, така и трябва)
затова нека
нека ни имам по-дълго във точката
(онази, най-любимата)
на разпознаване
(онази, най-любимата)
на разпознаване
Няма коментари:
Публикуване на коментар