петък, 5 юни 2015 г.

7.


случва се така:
люлка, слънце, над главата –
ябълкa
обувките, които за още вятър време
по въздуха ще тичат
(вместо земята да целунат, както
годините порастване нареждат им)

напреде има езеро
и някакво спокойствие
(съвсем си мое, близко е)
и някакво разсейване
(прегръдка е почти)

изгубила съм бялото на кожата
косите ми са корабни въжета (ще вали)
през хълмовете се плете молитва
(макар джамия да не виждам)

такива са ми думите сега. съвсем невинни
(като дете в началото 
на лятната ваканция)
направила съм смяната на дните
и скочила съм вън – от цялото въртене 
на собствените граници
(на собствените задължения и отговорности
и болчици най-дребни – трънчета в петите)

преляла съм се в непознатост
преляла съм се в чужди думи
(така е хубаво да не разбираш – така е хубаво
да те разбират само зарад ябълките, слънцето и люлките)
а само вечер – много, много късно
в онази чупка между сънищата (най-тайната,
най-моята)
си правя среща някаква (съвсем очаквана)
със всичко онова, което
трябва, трябва, трябва (тази мантра)
да се случва



Няма коментари:

Публикуване на коментар