понеделник, 29 юни 2015 г.

19.

да го кажем така –
искам да ни вплета сричките
(почти както умеем ръцете си да сплитаме)
в някакви съвсем нови думи,
някакви само наши означения

искам чудовища-метафори
(за нас когато пиша)
и така да докосват звуците и буквите
както пръстите ти карат кожата ми да открива
що е истина
и така да хапят синонимите, инверсията и тропите
както зъбите ти, щом тръгнал си тръпчинката на мойта шия
да познаваш


пък то, избор нямаме
(разбира се)
казано е всичко
(всичко е почувствано)
от тези преди нас, от тези край нас (и тези след нас)
клетки са и думите, и буквите, и звуците
(надскачане не позволяват)
знаците на обич си приличат

една е сигурната разлика
(едно е сигурното случване)
и най-правилно така е:
еднакви сме със словото на другите
(във общото, сред непознатите – така е речено –
срещаме се всички)

но пространството на личното ни сбъдване
(защото и преди са ни обичали,
и преди сме обичали
целували, събличали, споделяли)
пространството, където ни е тихо
(където запознаваме си нашите мълчания
където ни танцуват демоните детство
където дращи първата ни среща)
не би могло да носи ритъм на подобие 

(точно както Фицджералд каза го отдавна –
няма два пъти едно и също
влюбване)

сега знам. поставянето в думи
суета е.


Няма коментари:

Публикуване на коментар