(стига „моя“ съм си я наричала.
няма мое. има егоизъм)
неделите са за тъгуване
(но тайно, да не чуе котката)
неделите са за пране
и гладене, подреждане на
чекмеджета
(валят ми се годините)
отхлупвам облаци
споделям си цигарите
излющвам си търпението
тъка истории (броя благословиите)
пожелах си любопитство
и се случва.
разбивам си сърцето върху песни
задъхвам се в междинното
изчакване
и недочувам. гласът ми не е моя
обещано ми е – някой ден
ще сгъвам времената
дотогава – руша си бунтове наум,
измислям си морета.
Няма коментари:
Публикуване на коментар