„Исках да станем по-близки,
толкова, колкото няма начин.“
(„Победителят“, Георги Рупчев)
така избирам да ни сложа в скоби:
на онзи бряг с разсипало се лято
на онзи пуст неназовим незнаен бряг
който е и север който е и юг
където залезът избухваше във ято чайки
(и вместо миди го събирахме в ръцете си)
в далечината дето окъснелите хипари
наздраве казваха
наздраве за септември и за неговия край
наздраве и за рибата за огъня за навеса
наздраве че ни има че ни имаше за всички нощи слънце
пак наздраве
на онзи бряг където слушахме морето
и бяхме ние слушани от вятъра
и искахме се много твърде много
(а бяхме търпеливи както никога)
така избирам да ни сложа в скоби.
Няма коментари:
Публикуване на коментар