вторник, 3 ноември 2015 г.

35.

днес
на ъгъла на Търговска и Леге
(о знам да знам едната хич не съществува вече)
се сблъсках със едно момиче
ударихме си рамената
косите ни се люшнаха в синхрон
къде отиваш я попитах
пък тя успала се за първи час история
(успивах ли се вярно някога)
чертае координатните си пътища с цигара
в чантата си крие Вежинов наместо математика
мъничко по-ниска е от мен (макар кубинките да дават сантиметри)
лицето й е меко клепачите са почернени
(бретонът влиза й в очите)
ти бе мен аз бях теб били сме и ще бъдем още сме
обаче колко е студено как треперят ми ръцете
(бретонът влиза ми в очите)
тежи ми чантата палтото ми тежи обувките със връзки
спъват само

кажи ми нещо дай съвет
какво е там оттатък там където всичко знаеш
(започна да ме пита тя усетила какво се случва
започна да ме пита и да иска
разплита времената към ръцете ми посегна)
кажи ще стане ли това и онова
къде ще се крия и бягам
с кого ще приспиваме думите с кого ще си бесим тъгите

а аз преглъщах тишините си

Няма коментари:

Публикуване на коментар